Тайните на Сиан

Тайните на Сиан

Тайните на Сиан

Blog Article

Забележка: очаква се геомагнитна буря, отслабени и болни хора може да се чувстват зле

По това време неустрашимият апостол беше дошел от Пловдив в София, под предлог, че е търговец за вълна, та устрояваше комитета, който по-после стана исторически прочут по обира на турската хазна при Арабаконак. Софийската полиция, предизвестена телеграфически от пловдивската за това, беше цяла на крак.

Двете сгради често са наричани като сестри или „сутрешната камбана и мрачния барабан“

С всеки нов епизод се запознаваме все по-добре с участниците, с техните силни и слаби страни, те самите правят същото и точно това е причината на хоризонта...

- Искам да си махнеш гащичките и да влезеш при нас в хола – прошепна й Митко и се обърна влизайки в хола.

В нея ще откриете селекция от барабани и малък музей. Можете да посетите и двете с комбиниран билет.

Първо аз бях отгоре, вкарвам ѝ го бавно, внимавам да не я боли или нещо друго, тя само ме подкани:

— Ти гледа ли добре? Запомни ли хубаво? Около двайсет и пет годишен, рус, сивоок, мършав, средна ръст и с черно сако. Иди на другия хан!

Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... направо нямам думи.

"Големият тест" - зад стените на елитен дъблински колеж са скрити тайни

Премио екскурзии

Там Левски разправил подробно опасността, в която е бил поставен от вдигнатата от турците тревога в Карлово, всичките къщи, в които ??????? ?? ???? го дирили, как и къде се крил и колко пъти на косъм висял животът му.

Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.

Този разказ от Елин Пелин е част от сборника му “Под манастирската лоза”. Главните герои в книгата са църковните служители.

Report this page